Жак Бо: Руското военно изкуство в Украйна
Автор: Dialogue Franco-Russe (Френско-руски диалог)
" Да подценяваш съперника си постоянно е неточност. Винаги! Както в персоналния живот, по този начин и във военния живот. Да подценяваш съперника си постоянно е проблем, тъй като не се подготвяш добре за война. Мисля, че тук западняците направиха основна неточност с Русия. Но има нещо, което е доста занимателно и това ме води към една максима на Сун Дзъ, който споделяше: “Трябва да изглеждаш мощен, когато си слаб, и да изглеждаш слаб, когато си мощен ”. Ако погледнете това, което ни споделяха нашите медии - те споделяха, че Русия е слаба, до момента в който тя беше мощна, и твърдяха, че Украйна е мощна, до момента в който тя беше слаба. Може би поради това Русия нямаше потребност от специфичен роман, тъй като в реалност западните страни сътвориха този роман. Мисля, че това доста добре пасна на обстоятелството, че западняците подцениха руснаците, това хареса доста на руснаците, тъй като, отново споделям, най-голямата неточност, която можеш да направиш, е да подцениш съперника си, т.е. както към този момент не знам кой го споделяше - “когато съперникът ви прави нелепост, на първо място не го прекъсвайте ”. Мисля, че тъкмо това направиха руснаците. Ще завърша с една максима, която ми е скъпа, тъй като ненапълно това е същността на разузнаването и на работата, която вършех преди време, само че тя е основна: “Ако не познавате нито себе си, нито съперника си, тогава нямате никакъв късмет да спечелите ”. Точно това се случи със Запада и Украйна в този спор ".
Жак Бо, бивш член на швейцарското стратегическо разузнаване, който е взел участие в стратегии на НАТО в Украйна през 2014 и 2017 година, показва пред аудиторията на Dialogue Franco-Russe (Френско-руски диалог) новата си книга “Руското военно изкуство ” (L'Art de la guerre russe), разсъждава за спора в Украйна и го съпоставя с израелската интервенция в Газа.
25 януари 2024 година
Благодаря за хубавото встъпление. За мен е наслаждение да бъда още веднъж в този амфитеатър и да имам опцията на споделя с вас някои размишления за спора в Украйна. Поводът е издаването на последната ми книга, “Руското военно изкуство ” (L'Art de la guerre russe), която желаех да напиша, тъй като чувах доста нелепости за метода, по който Русия води тази война. Стори ми се значимо да се върна към основата, да обясня метода на мислене, на виждане, на схващане на войната и да схвана по какъв начин и за какво Русия влезе в този спор, който, както знаем, не стартира на 24 февруари 2022 година, а много преди този момент. В кариерата си съм работил дълго време в швейцарското стратегическо разузнаване. Стратегическото разузнаване е работа, която поучава държавното управление. По това време отговарях за всички въоръжени сили от Варшавския контракт, или където и да са прочее, в това число в Афганистан, Африка, в целия свят. Това ми даде вероятност за съветското военно мислене, което толкоз значимо, колкото по времето, когато всички разследващо служби го обсъждахме. Знаете, че Швейцария е неутрална, че аз съм швейцарец по генезис, само че Швейцария работеше доста с НАТО и аз съм работил с всички западни разследващи служби преди време, в това число френското, с цел да схвана метода, по който мислеха руски военни по това време, а през днешния ден съветски, тъй като в последна сметка, в случай че премахнем марксисткия баласт, има непрекъснати величини във военното мислене, което при руснаците и при руските военни прочее, се основаваше доста на опита от Втората международна война. Днес руснаците учат войната, тъкмо както руските военни, т.е. базирайки се на опита от Великата отечествена война.
Това ненапълно е повода, заради която написах тази книга. Тази вечер няма да ви описвам книгата, само че бих желал да споделя някои размишления, илюстриращи метода, по който Русия схваща войната. Това ревю ще бъде много малко, с цел да остане време за въпроси по-късно.
Първото ми размишление е обвързвано с метода, по който руснаците се отнасят към цивилните.
Няма нищо по-логично от това, защото през днешния ден се разпростира различен спор и това ни дава имаме измервателна канара. Стори ми се забавно да сравня съветските цивилни жертви и палестинските цивилни жертви, които илюстрират два метода на водене на война. В жълто тук виждате цивилните жертви сред 7 октомври 2023 година и 10 януари 2024 година, т.е. почти за три месеца. За тези три месеца има близо 25 хиляди убити цивилни.
Тук виждате цифрата 10 000, това е броят на цивилните, убити за две години война в Украйна, и то включва убитите и от украинската, и от съветската войска. Тоест, това са съпътстващите жертви, а линията демонстрира прогресията сред 7 октомври и края на декември 2023 година Тук виждате забележителна разлика. Същото се отнася и за децата. Това е броят на децата. Данните са на Службата за съгласуваност на филантропичните действия на Организация на обединените нации. Нямаше актуализация, тъй че остават към 7000, само че можем да си представим, че са се нараснали.
Ако погледнем броя на убитите деца за две години в Украйна, те са малко повече от 500, до момента в който в Палестина те са 7000 единствено за три месеца.
Докато коментаторите говореха за съветската грубост във войната в Украйна - в действителност има съпътстващи вреди -, само че аз към този момент демонстрирах в предходните си книги, че в метода, по който руснаците организират интервенцията си в Украйна, се следи удивително внимание към цивилните и в действителност, обратно на това, което чуваме, ги поразяват доста малко. Има цивилни, които са наранени от ракетни удари. Нашите медии малко послъгват, тъй като ни карат да мислим, че това е резултат от съветските ракети. Можем да покажем прочее, че всички съветски ракетни офанзиви са ориентирани против военни обекти или обекти с военно предопределение и че може да има починали цивилни от парчета, само че те не са прицел. Повечето жертви в Украйна през днешния ден при тези прословути ракетни набези най-често се дължат на украински противовъздушни ракети, които не доближават задачата си и падат върху цивилното население. Трябва да знаете, че задачата на тези ракетни офанзиви - приказвам най-много за предходната година, през днешния ден нещата са малко по-различни - беше да накарат Украйна да употребява всичките си противовъздушни ракети, да ги изчерпи. Резултатът е, че през днешния ден виждаме съветски самолети, които могат да се движат съвсем свободно в украинското въздушно пространство, тъй като всички ракети са били употребявани. Масираните офанзиви принуждават украинците да отговорят с няколко ракети п една цел, тъй че когато има стотици цели, те изстрелват стотици ракети. За страдание, както споделих, тези ракети в действителност могат да доведат до съпътстващи жертви. Това е първото ми разсъждение за този спор, който е доста по-премерен, по-военен от това, което виждаме през днешния ден в Палестина, да вземем за пример.
Второто нещо, което желая да подчертая, е въпросът за съветските загуби. Тук в действителност сме в областта на дезинформацията. Сравних - и вие ще намерите тази графика в книгата ми - загубите, които са изчислени или открити от уеб страницата “Медиазона ”. “Медиазона ” е съветски опозиционен уебсайт, който работи с английската Би Би Си и при започване на специфичната военна интервенция сътвориха обсерватория за съветските загуби, т.е. те влизат в обществените мрежи и съветските медии, с цел да видят известията за гибел и по този начин да придобият визия за броя на починалите. Не знам дали това е доста тъкмо, само че най-малко има методология на наблюдаване, на пресмятане. Докато това, което споделят нашите медии, нормално са цифри, изсмукани от пръстите. Взех някои цифри, обявени от нашите медии, и ги съпоставих с това, което прави “Медиазона ”.
Виждаме, да вземем за пример, че за 12 март 2022 година, т.е. в самото начало на специфичната военна интервенция, има почти 1300 починали, открити от “Медиазона ”, и 12 800 от Белгийската радио и телевизия (RTBF). Тук, през февруари 2023 година, т.е. преди близо една година, “Медиазона ” заяви за 12 500 убити от съветска страна, а TF1 заяви за 137 000. Това не ни изненадва доста, защото знаем, че TF1, LCI и други имат много фантастична визия за числата. Но забавното в тази графика, е, че тя демонстрира почти съответствие от 1:10. Не знаем какви са числата. Русия разгласява данни за своите загуби два пъти през 2022 година, по-късно повече не го направи. Очевидно съветската войска знае точните цифри. Допускам, че при отсъствието на публични цифри “Медиазона ” ни дава добра приблизителна оценка за това и установяваме, че разликата сред приблизителна оценка, която може да се ревизира, и това, което ни показват медиите, е 1:10. Това ни дава една малко по-разумна визия. От друга страна, считам, че числата, представяни от нашите медии, са доста по-близо до украинските загуби. И като цяло следим в конфигурацията на дезинформацията или на информацията за Русия, която стига до нас на Запад, че има някакъкъв огледален резултат, резултат на проекция, т.е. когато оповестяват, че има толкоз и толкоз унищожени танкове на украинския фронт, доста постоянно това не се оказва правилно за съветската страна, само че можем да си кажем, че това се е случило на украинската страна. Тоест проектират проблемите върху руснаците и това се отнася за съвсем всичко. През 2022 година против Русия имаше обвинявания за изнасилвания, да вземем за пример, и когато погледнем украинските медии, виждаме, че в реалност те не се оказват правилни за съветската страна, а се удостоверяват за украинската страна, т.е. те систематично проектират върху Русия обвиняванията и нашите медии явно долавят това и си вършат гаргара, в случай че дръзвам по този начин да кажа, критикувайки и разяснявайки обстановката в Украйна.
Контраофанзивата
Друг детайл, който ми се коства значим и за който се говореше доста предходната година, е контраофанзивата. В нашите медии бе разгласено смисъла на техниката, доставена от страните от НАТО на Украйна. Ако добре си спомняте, преди една година бе оповестена идната победа на Украйна над Русия. Но след една година виждаме, че е по-скоро тъкмо противоположното на това, което беше дадено, т.е. Украйна загуби извънредно доста бойци през последните години, изключително от лятото на предходната година, изгуби извънредно доста техника, безусловно невероятни количества техника и в последна сметка можем да си зададем въпроса за естеството на помощта, която беше дадена на Украйна. И в случай че обърнете внимание на подзаглавието на моята книга, аз споделям “как Западът докара Украйна до неуспех ”, тъй като в действителност през февруари 2022 година той потегли с концепцията, че желае да накара Русия да рухне и че съветският народ ще страда. Спомняте си, че господин Брюно льо Мер (фр. министър на стопанската система - б. пр.) даже го разгласи в ефира на Europe 1 преди съвсем две години. В реалност всичко това не се случи. Миналата година имаше доста подобен феномен, когато Западът даде обещание военна техника и мисля, че вкара украинците в илюзия, тъй като породи неоправдани очаквания. Украинците чакаха да получат помощ от НАТО, която да им разреши да реализират победа и, с право или не, те го мислеха доста съществено. Мисля, че това е повода, заради която в действителност подтикнахме Украйна да провокира Русия да се намеси в Донбас през февруари. И мисля, че когато прочетете мненията в предходните ми книги, които бяха доказани даже от някои украинци, по-конкретно имам поради Олексий Арестович, който беше консултант на Володимир Зеленски, на процедура тласнахме украинците да предизвикат Русия, обещавайки им, че неизбежно ще им оказваме помощ да победят, колкото е нужно. Припомням ви, че през декември президентът Джо Байдън установи, че обещанието “колкото е нужно ” може би ще бъде мъчно изпълнимо и той сподели на Зеленски, че ще му оказват помощ “докато могат ”. И забелязахме, че украинците малко трансформираха тона. Виждаме същощо и в техниката, която беше доставена, тъй като беше вдигнат огромен звук към техниката, която се изпраща.
Но беше ли съобразена тази техника с изискванията на борба или война в Украйна?
Не е толкоз несъмнено. Вижте този образец: в бяло е съветската техника, т.е. танковете БМП-2, БМП-3 и Т-90; в жълто виждате доставената западна техника, повече или по-малко съответстващи на съветската.
Ако погледнете западната техника, ще видите, че те са доста по-високи от съветските. Руските танкове са основани за еднакъв терен и затова да имат допустимо най-ниския контур, да бъде допустимо най-трудно да бъдат уцелени. Руските танкове обичайно са доста ниски, доста стегнати, доста компактни, по този начин както и бронетранспортьорите им. Докато американците доставиха основно бойни машини “МаксПро ”. Това е бронирана машина, основана за битка против бунтовниците в Ирак, тъй че това е висока машина, изпод предпазена с ризница, тъй като опасността не са противниковите танкове, а мините, които са в земята. Следователно това е доста висок БТР, който безусловно не дава отговор на профила на това, което се очакваше в Украйна. Тук няма да встъпвам в механически детайлности, само че това е съвременна машина, прочее не толкоз съвременна като еквивалентните съветски машини, само че в последна сметка машина, която не е пригодена за този вид терен.
Друго нещо, което би трябвало да кажа, е, че когато погледнете съветската войска, която е в Украйна, това е едно цяло, което има оперативна координация, т.е. има танкове, които са основани за този терен, хора, които са подготвени за този вид техника, хора, които са се обучавали години наред, военни структури, приспособени към тази техника. Докато от украинска страна, от май 2022 година украинската войска, която видяхме през февруари, изчезна. Тя изчезна в края на май - началото на юни 2022 година и от този миг украинците трябваше да заменят техниката, която бяха изгубили. На първо време с някогашна руска техника, която идваше от страните от Източна Европа - Полша, Чехия, от балтийските страни също. Но тази техника беше изчерпана доста бързо и в края на 2022 година се сътвори, по този начин да се каже, трета украинска войска със западна техника, само че, както видяхме, несъответствуваща техника. Но тя освен беше несъответствуваща, само че и несъгласувана, тъй като идваше техника от разнообразни страни - от Англия, Германия, Франция, които се подчиняват на разнообразни правила на свързване и не е допустимо да бъдат интегрирани в една система. Армията е система. И когато започнете да превръщате тази система в пачуърк, получавате нещо, което по един или различен метод автоматизирано ще се окаже нефункционално в един или различен миг. Точно това се случи с украинската войска и това е повода, заради която можеше да се планува, че тя няма да може да се изравни с оперативните качества на Русия, просто тъй като самите средства не могат да бъдат интегрирани, не са основани с една и съща философия, в границите на една теория за приложимост, в границите на една войскова част и така нататък Следователно има несъгласуван и нефункционален уред с спомагателни параметри, като това, че в Русия от войната в Афганистан - припомням си, че видях това във в. “Красная звезда ” преди повече от 30-40 години, руснаците се пробваха да интегрират своите средства, тъй че времето сред откриването на една цел и момента, в който създават огън против тази цел, да бъде минимално. Тоест интеграция на мрежите, би могло да се каже същински мрежи на боен интернет, които разрешават да се комуникира непосредствено - натискате три копчета и информацията минава през център на ръководство, който избира допустимо най-хубавото оръжие за този вид цел и в най-кратки периоди създава огън по задачата. Това е нещо, което беше въведено от руснаците и което действа доста добре, тъй като, отново споделям, те имат философия, която обваща всички средства. Украинците не можаха да го създадат, тъй като имат техника от разнообразни генерации, които не могат да бъдат интегрирани в една система на ръководство. Така че помощта, която беше доставена на Украйна, беше доста шумна, доста рекламирана, само че в реалност не беше призвана да бъде ефикасна.
Има още един детайл, който заслужава да бъде пояснен, тъй като постоянно не се осъзнава изцяло, а то е, че от октомври 2022 година ген. Суровикин, който командваше съветските сили на украинския фронт, заяви, че съветската войска повече няма да прави огромен прогрес на терен, а ще се провежда в система, която ще разреши да се изтощят украинските качества, т.е. ще поемат нападението на украинците и систематично ще ги унищожават. Руската войска фактически прави това от октомври 2022 година и това е
фамозната “линия Суровикин ”, която беше разказана доста добре в съветската военна преса
и към която също се върнах в книгата си, тъй като ми се стори забавно да я обясня. Това е линия, която се простира на няколко десетки километри в дълбочина и която включва три зони. Първата зона, така наречен зона за прикритие, е зона, в която откриват врага, който желае да проникне, и унищожават най-важните му детайли - бойни танкове, тежка техника. След това има втора зона, която е отбранителната зона, зоната на главната отбрана, където има укрепен терен - “драконови зъби ”, укрепления, които блокират физически съперника. И на последно място е това, което руснаците назовават “зона на очакване ”, в която се намират подразделения, подготвени да се намесят, при положение, че съперникът е съумял да пробие отбранителната зона.
От октомври 2022 година, най-много от юни 2023 година, от тази прословута контраатака съвсем преди осем месеца, нито една украинска мощ не съумя да премине зоната на прикритие. Нито една.
Никой не стигна до главната отбранителна зона.
А вътре в тази зона на прикритие има извънредно мобилни елементи, дронове, артилерийски системи, които унищожават съперника преди той да стигне до отбранителната зона. Това в действителност демонстрира, че все пак, което се пробваха да кажат нашите съперници - че украинците са пробили първата отбранителна линия, в реалност те желаеха да кажат, че украинците са в зоната за прикритие и че може би са достигнали отбранителната зона. Но никой не е пробил отбранителната зона и в най-хубавия случай са се доближили до тази втора зона, само че по принцип от осем месеца всички украински сили към този момент бяха унищожени в зоната на прикритие. Следователно беше основана динамична, извънредно ефикасна система на защита.
Това са военни премеждия и няма да ви омръзвам с тях. На драго сърце ще отговоря на всички въпроси, тъй като имам някои дребни знания по тематиката (смях). Но всичко това има последици, тъй като интернационалната общественост първо видя, че помощта, която е доставила на Украйна, в последна сметка не е послужила изключително. Мисля, че западните страни видяха две неща. Първо, че са дали обещание на Зеленски повече, в сравнение с могат да създадат, и, второ, те видяха, че личните им качества не могат да се изравнят с тези на Русия и мисля, че това е извънредно значима констатация, тъй като тя опонира на съвсем всичко, което смятаха специалистите в самото начало на съветската атака, когато мислеха, че съветската стопанска система ще рухне, тъй като не е способна да издържи шока от една война. Резултатът от това е, че се откри някаква отмалялост във връзка с Украйна и тази отмалялост се вижда доста добре, когато погледнем корицата на сп. “Тайм ”. През декември 2022 година се говореше за Зеленски, той беше човек на годината. Година по-късно виждаме Зеленски в тил, напълно дребен и към този момент не се приказва за него. А през днешния ден си задаваме въпроса по какъв начин ще се измъкнем от тази каша, в която се забъркахме.
Следователно тук имаме илюстрация на Запада, който се надцени и подцени съперника си, в тази ситуация Русия. В реалност тук имате всички съставки по какъв начин да загубите една война и това стартира да дава отговор на въпроса, който Ирина загатна в увода и към който ще се върна по-късно, въпроса за потенциала на НАТО да реагира на един спор. Въпросът е да разберем по какъв начин ще се развият нещата оттук насетне, тъй като се вижда, че има охладняване, даже американците се двоумят през днешния ден да финансират Украйна.
Те имат чувството, което не е изцяло безпричинно, че Украйна е черна дупка, в която вложиха средства, само че нищо не идва в подмяна и даже Украйна не се възползва от тях.Следователно сме в обстановка и към този момент започваме да го виждаме, че Украйна и по-специално политическата власт би трябвало да покаже форми на триумф, само че триумфите, които не могат да реализират в една стандартна война, могат да ги постигнат посредством тероризъм. Това е обяснението на това, което от ден на ден следим през последните дни, седмици, в западната част на Русия.
Сложих тук този слайд, взет от един курс, извършен от британците за саботажа на Керченския мост от украинците. Имам цяла сбирка, тук съм поставил единствено един. Но има цялостен курс, безусловно курсове, които са провеждани за украинците за интервенциите по бойкот, в тази ситуация за Керченския мост, само че и против други съветски уреди. Следователно виждаме, че не успявайки да реализират триумф в стандартната борба, те се пробват да я реализиран в областта на тероризма. Предполагам, че Русия е по-умна от мен, само че бих се разтревожил от указа, който Зеленски издаде преди два дни, който постановява, че шест района на Русия са обитаеми с украинци. Защо бих си разтревожил? Защото редом - приказвах за политическите проблеми в Украйна - има двубой сред президента Зеленски и главнокомандващия на украинските въоръжени сили ген. Залужни. Изглежда, че ген. Залужни е напът да бъде уволнен и да бъде сменен с господин Кирило Буданов. Кирило Буданов, за тези, които не го познават, е шефът на украинското военно разузнаване. Това е човек, който няма действен опит, в началото е бил в украинските специфични елементи, само че в никакъв случай не е командвал огромно поделение, той няма стратегически опит във военното управление. Но това е архитектът на цяла серия убийства на съветски лица, осъществени в Русия и другаде по света. Чули сте за олигарсите, които бяха убити по света и в Русия, това е работа на господин Кирило Буданов. Идеята, че той ще размени господин Залужни отпред на съветските въоръжени сили, буди някои размишления, тъй като той не е пълководец, не е военачалник, няма качествата, с цел да бъде военачалник, няма образованието, няма навика, не е командвал, няма действен опит. Той има опит само в тайната активност. И фактът, че в този момент има декрет, който дефинира районите - ето ги, зоните, които бяха избрани от Зеленски за украински - това е регионът на Стародубщина на север, Слобожанщина ето тук, която включва зони, които съгласно него обичайни са украински - аз не съм историк, тъй че не желая да оборвам това -, и Крим, който той назовава Кубан. В неговия декрет това дава отговор на тези съветски области.
Какви мисли ми подухва това? Очевидно се пробват да ги разгласят за украински зони, в които украинците или хора, свързани с Украйна, биха могли да водят война за избавление, в резултат на което това към този момент няма да тероризъм, а опозиция за избавление. Мисля, че това е сюжет, за който би трябвало да помислим. Нямам окончателната истина, само че мисля, че указът на Зеленски би трябвало да бъде забелязан в тази посока и то е посоката на това, което наблюдавахме напоследък с атентати съвсем на всички места, тъй като в действителност е мъчно да забележим по какъв начин Украйна може да продължи този спор с стандартен способ, до момента в който тяхната мощ фактически се изчерпва физически и материално. Това са моите размишления по този въпрос. Това ме води към избран брой изводи.
Тайната на триумфа на Русия в Украйна е в последователността - доктринална поредност, поредност във връзка с техниката, поредност във военния ред, политическа поредност.
Ще отбележа и нещо, което към този момент споделих в книгата си “Операция Z ” ( “Opération Z ”), а то е, че управлението на интервенциите в Русия се прави от военните. Това наподобява естествено. Забелязваме, че има политически наставления, които се дават от Кремъл, само че управлението на интервенциите е работа на военните, това е работа на Герасимов и така нататък Когато погледнете в Украйна, забелязвате - и подобен беше казусът по-конкретно с борбата в Бахмут, да вземем за пример, украинските генерали не желаеха да се бият в Бахмут, а Зеленски искаше да се бие в Бахмут. Защо? Защото искаше да покаже на западните страни, че Украйна ще се бие за всеки квадратен метър земя. И тогава ген. Залужни - може би по тази причина през днешния ден е в недружелюбност - смяташе, че е за предпочитане да пазят силите си, войските си и да изоставят Бахмут, който в последна сметка нямаше огромно значение и да запазят човешките сили, да си възвърнат формата и да проведат контраатака. Но Зеленски реши иначе и в последна сметка
Бахмут се оказа същинска черна дупка,
както го разказа прочее “Ню Йорк таймс ”, черна дупка, в която украинската войска най-после се изгуби. Друг значим детайл е, че западните страни в последна сметка се задоволиха с тирада за успеха, надлежно за съветското проваляне, вместо с постигането на резултат на фронта - задоволиха се с думите, вместо с съответния резултат. Истината е, че може да обявите каквито си победи желаете, всевъзможни провали на съперника, само че в последна сметка е значимо какво се случва на място. Интересно е да се види метода, по който беше популяризирана информацията за спора на Запад и в Русия. В книгата си изяснявам, че когато погледнем информацията, давана от руснаците - има постоянни известия на съветския общоприет щаб за обстановката -, може да кажем “това е агитация ” и така нататък Бихме могли. Но когато погледнем индуктивно, т.е. от дистанцията на времето и когато има удостоверение от разнообразни източници, виждаме, че като цяло на информацията, давана от руснаците, може да се има вяра. Понякога, да вземем за пример, има вариации в броя на убитите украинци, които те дават, само че в общи линии това са правилни цифри. Когато говорех за съветските загуби, ви споделих, че Русия разгласи на два пъти своите загуби - в случай че не ме лъже паметта, през февруари, след това през март 2022 година Когато съпоставим числата, дадени от съветския общоприет щаб за съветските загуби, с изчисленията на “Медиазона ”, които загатнах доскоро, виждаме, че числата са доста близки. Има разлика от 10-12, нещо изцяло задоволително. Тоест откриваме, че не е имало съветска дезинформация по този въпрос.
Да подценяваш съперника си постоянно е неточност. Винаги! Както в персоналния живот, по този начин и във военния живот.
Да подценяваш съперника си постоянно е проблем, тъй като не се подготвяш добре за война. Мисля, че тук западняците направиха основна неточност с Русия. Но има нещо, което е доста занимателно и това ме води към една максима на Сун Дзъ, който споделяше “Трябва да изглеждаш мощен, когато си слаб, и да изглеждаш слаб, когато си мощен ”. Ако погледнете това, което ни споделяха нашите медии - те споделяха, че Русия е слаба, до момента в който тя беше мощна, и твърдяха, че Украйна е мощна, до момента в който тя беше слаба. Може би поради това Русия нямаше потребност от специфичен роман, тъй като в реалност западните страни сътвориха този роман. Мисля, че това доста добре пасна на обстоятелството, че западняците подцениха руснаците, това хареса доста на руснаците, тъй като, отново споделям, най-голямата неточност, която можеш да направиш, е да подцениш съперника си, т.е. както към този момент не знам кой го споделяше - “когато съперникът ви прави нелепост, на първо място не го прекъсвайте ”. Мисля, че тъкмо това направиха руснаците. Ще завърша с една максима, която ми е скъпа, тъй като ненапълно това е същността на разузнаването и на работата, която вършех преди време, само че тя е основна: “Ако не познавате нито себе си, нито съперника си, тогава нямате никакъв късмет да спечелите ”. Точно това се случи със Запада и Украйна в този спор. Това ме води към въпросите и отговорите. Благодаря ви за вниманието!
Първо ще отговоря на два въпроса, което ще ни разреши да стартираме полемиката. Първият въпрос беше за наемниците, за френските наемници. Много неща се приказват за тези наемници. Преди няколко дни Русия нанесе извънредно целеустремен удар, което демонстрира, че може да се нанасят целенасочени удари,
не е наложително да унищожиш цялостен град поради една цел, както става в Палестина.
Русия нанесе целеустремен удар против един хотел, в който починаха близо 200 задгранични бойци, измежду които към 60 французи. Русия говореше за наемници, Франция отхвърли, президентът Макрон сподели, че няма френски наемници в Украйна. Не съм сигурен, че Макрон е доста откровен, тъй като наподобява, че тези бойци са били от Чуждестранния легион, на които не че са разрешили, а са си затворили очите за тяхното наличие на украинската сцена. Това би трябвало да се каже, а то не е нещо ново. В Мариупол през март 2022 година, преди близо две години, към този момент бяха засечени легионери в Украйна. Изглежда, че става дума за легионери, които са на краткотрайно разположение или в отпуск и които в действителност се оказаха в Украйна; те са били групирани в подразделения, говорещи един език, в случай че мога по този начин да кажа. Това е информацията, която имам за тези наемници. Дефиницията за наемник може да се разисква, може да дискутираме за термина “наемник ”. Но това, което е несъмнено, е, че това са бойци, евентуално от френските въоръжени сили, които са на бойна задача на украинска територия. Това е отговорът на първия въпрос.
Ще мина на втория въпрос, който ми беше заложен, въпросът за НАТО. Чухме на форума в Давос от Володимир Зеленски и госпожа Урсула фон дер Лайен, които размахаха призрака на съветска атака против НАТО, при положение, че Украйна загуби войната. Първо, мисля, че в случай че Русия искаше да нахлуе в Украйна, тя можеше да го направи. Мисля, че повода, заради която Русия не желае да го направи и не го прави, е, че просто няма интерес да го направи. Мисля и всичко ме кара да имам вяра, виждайки конфигурацията на силите и развиването на интервенциите от две години насам, че
Русия в никакъв случай не е имала желанието да завладява цяла Украйна.
Мисля, че Русия постоянно е имала упоритостта да вземе рускоезичната част на Украйна, което е почти южната част на страната, може би в това число Одеса, само че не и да мина границата на Днепър, тъй като оттатък Днепър има поданици, които евентуално се усеща повече украинци, в сравнение с руснаци и поради чийто националистически, да не кажа ултранационалистически темперамент, районът дълго време беше малтретиран от партизанска война още в руския интервал. Знаете, че в края на Втората международната война, германците сътвориха специфични сили, които нарекоха “верволф елементи ”, с цел да се борят против руското придвижване. “Верволф ” (werwolf) значи вампир и прочее през днешния ден, когато погледнете емблемите на украинските специфични сили, емблемата е вампир. Така че това разбиране “върколак ” е останало. Повечето от тези Секретен сътрудник елементи са останали в обширните гори на Украйна и на европейския Изток и са правели това, което правеха американските специфични сили във Виетнам двадесет години по-късно, т.е. организирали са мрежи на опозиция с ултранационалисти в тези големи зони. Впрочем имаше партизанска война освен в Украйна, само че и в балтийските страни, основно в Литва, където западните специфични сили помогнаха със втурване с парашути на оръжия и така нататък, подпомогаха тези съпротивителни придвижвания до началото на 60-те години. Степан Бандера, който, както знаете, е идолът на украинските ултранационалисти, беше погубен прочее в Германия през 1960 или 1961 година, сега ми убягва годината (1959 година, бел. ред) от сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), до момента в който той е водел диалози с Бундеснахрихтендинст, немската разследваща работа, за провеждането на секрети интервенции. В началото на 60-те години имаше безусловно партизански войни, подхранвани от Запада, които правеха черен живота на Съветите в този интервал. Така че руснаците са наясно с тази проблематика, те знаят, че има население, което е доста националистическо и което евентуално може да се изкуши да повтори този опит. Мисля, че руснаците нямат никакъв интерес да стартират перманентна война в тази част от страната, а въпреки това, не това беше задачата на специфичната военна интервенция. Припомням, че
повода, заради която руснаците се намесиха в Донбас, беше да защитят цивилното население
и че триумфите, реализирани в тази интервенция, трябваше да разрешат постигането на различен триумф - неприсъединяването на Украйна към НАТО. Това прочее беше доста добре разбрано от Володимир Зеленски, защото през март 2022 година, когато той направи предложение на Русия за споразумяване на спора, в това предложение имаше евакуиране на съветските сили от Украйна и, като се изключи Крим и двете републики в Донбас - Донецк и Луганск, чийто статут трябваше да се разисква по-късно, само че съветските сили трябваше да изоставен цялата останала украинска територия и в подмяна на това Украйна се ангажираше да не се причислява към НАТО, като сигурността ѝ щеше да бъде обезпечена от избран брой страни, измежду които и Русия. Този план беше предмет на договаряния в Истанбул под егидата на господин Ердоган и беше подписан от украинската делегация, т.е. това е изцяло одобрен документ, и руснаците, самият Сергей Лавров сподели, че това е забавно предложение и може да има удобно развиване. В този миг се намеси Борис Джонсън и по някакъв метод задължи Зеленски да отдръпна предлагането си. Тогава западните страни направиха предложение на Зеленски - “вие изтегляте предлагането си и ние ще ви помогаме, колкото е нужно ”. Оттам идва това заричане и по тази причина Зеленски продължава да желае оръжия и така нататък, то не е неоснователно, а тъй като му дадоха това заричане. В последна сметка, той има голяма отговорност, само че мисля, че през днешния ден се вижда напрежението в Украйна,той носи бремето за това решение, тъй като изостави мира поради едно заричане, което западните страни не извършват сега. А той има възприятието, че е бил излъган от западняците, което не е изцяло погрешно.
Това ни води към въпроса за НАТО
и въпроса, който Ирина зададе, е обвързван ненапълно с действието на НАТО, тъй като в този спор доста коментатори споделиха “НАТО загуби ”. Искам да бъда акуратен във връзка с термините и в книгата си го споделям - аз работех пет години в НАТО, прочее единственият швейцарец в НАТО, това е нещо извънредно, което беше предмет на характерни договаряния сред моето държавно управление - швейцарското държавно управление, и НАТО. Именно в това качество съумях да отида в Украйна по време на Майдана и по-късно, тъй като отговарях за разпространяването на оръжията, за няколко плана, в това число преустройството на украинските въоръжени сили, само че няма да встъпвам в тези детайлности. Както и да е, работих пет години в НАТО и видях минусите, качествата също, тъй като има такива, само че това е организация, която основава избран брой проблеми, и открих, че доста мои сътрудници в НАТО, хора с чин като мен, полковници - в НАТО няма доста полковници, тъй че елементарно се откриваме -, в това число и анализатори, с които се познавам от времето, когано работех в Института за стратегически проучвания в Лондон и които работят върху бъдещото развиване на НАТО, открих, че извънредно доста хора са сериозни към НАТО. Много хора виждат дефекти, качества също, само че и дефекти. Няма да встъпвам в сериозен разбор на НАТО - аз съм много сериозен към него -, само че в книгата си загатвам доста рядко НАТО. Защо?
Защото в украинския спор не се намеси тъкмо НАТО, а страни от НАТО - Полша, Чехия, Франция, Германия, Англия,
само че в персонално качество, по този начин да се каже. НАТО като организация се намеси доста малко. Това не значи, че въобще не се е намесил - имаше наблюдателни полети с апарати за наблюдаване на въздушното пространство, така наречен АУАКС, Боингите АУАКС на НАТО работят от Румъния по украинската граница, от Полша също, само че като цяло НАТО не беше доста деен и виждам, че във Франция има някакво недоумение. В Европейския съюз госпожа Урсула фон дер Лайен има властта да взема решения, тя има изпълнителен потенциал. Г-н Йенс Столтенберг, който ми беше шеф по едно време, няма никаква власт да взема решения. Решението в НАТО се взема от Военния съвет на НАТО, т.е. страните-членки на НАТО, които с консенсус вземат решенията, а Столтенберг е единствено секретар на тази организация. Той няма никаква власт да взема решения. Той не може да реши да изпрати войски някъде, няма безусловно никаква власт да взема решения, има единствено представителна власт в политическата конструкция на НАТО. Когато приказваме за военната конструкция на НАТО, там е по-различно, това е военна конструкция, както сочи името ѝ, която е ръководена от американски военачалник и това няма нищо общо с господин Столтенберг. Това е военна конструкция, която взема военни решения във боен подтекст и този боен подтекст не се намеси на украинския фронт. Защо това е американски военачалник? Поради една доста елементарна причина: през 1949 година НАТО бе основан в отговор на информацията, че СССР
